ПЪРВА ЧАСТ - ПОПЪЛВАНЕ НА ВАШИТЕ ЛИЧНИ ДАННИ.


  Попълвате само име и фамилия! По Ваше желание, първоначално може да използвате фиктивни имена или просто пишете "анонимен" в двете полета. Електронната Ви поща трябва да е актуална и да имате достъп до нея! Само така ще се осъществява контакт с Вас. В случай, че бъдете одобрен кандидат, bulartist.eu ще Ви изпрати одобрението си на посоченият от Вас електронен адрес. След като прегледаме кандидатурата, ще Ви изпратим на електронната поща идентификационен номер под, който ще бъде заведена тя.

  ВАЖНО!!!

 ЧЕСТО ФОНДАЦИИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, БИВАТ ИЗПОЛЗВАНИ ОТ ХОРА С НЕДОБРОНАМЕРЕНИ ЦЕЛИ!!! ПРЕДСТАВЯЙКИ СЕ ЗА УПЪЛНОМОЩЕНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ  ИСКАТ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГРАЖДАНИ И ФИРМИ! НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ВИ ИСКА КАКВАТО И ДА БИЛО ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ, ОЩЕ ПО-МАЛКО ПАРИЧНИ СРЕДСТВА ОТ ИМЕТО НА BULARTIST.EU!!!

  СЛЕД КАТО БЪДЕТЕ ОДОБРЕНИ, КАТО КАНДИДАТ И ПРОЕКТЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СТАРТИРАН, ЩЕ ВИ БЪДЕ ИЗПРАТЕН ПРИМЕРЕН ДОГОВОР! СЛЕД, КАТО ГО ПОЛУЧИТЕ И РАЗГЛЕДАТЕ, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ТРЯБВА ДА ПОТВЪРДИТЕ ЖЕЛАНИЕТО СИ ЗА УЧАСТИЕ! ПРИ ПОДПИСВАНЕТО МУ ТРЯБВА ДА ВИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ УДОСТОВЕРЯВАЩИ, ЧЕ ТОВА Е ЛЕГИТИМЕН УПЪЛНОМОЩЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА BULARTIST.EU!!! В ТОВА ЧИСЛО ВЛИЗА И УДОСТОВЕРЕНИЕ, ЧЕ Е РЕГИСТРИРАН В РЕГИСТЪРА НА КЗЛД /КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ/, КАТО АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИ ДАННИ!!!

ПОЛЕТО ЗА ВАШАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ


 

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ТВОРБАТА

   Творбата с която кандидатствам, представлява кратък роман от смесен жанр, като преобладава най-вече криминалният. Финалът на произведението е отворен, което позволява евентуалното му продължение. Сюжетът е динамичен, притежава абсолютната непредвидимост на действията в него. Смятам, че съм се справил/а добре със заплитането на фабулата, както и с динамиката в действията на главните герои. Избегнал/а съм прекомерното и излишно насилие, както липсва и всякакво задълбочаване в бруталност или други подобни уклони. Творбата ми е насочена към аудитория любители на криминалните романи. Следва доста по-съвременен архетип от личности и събития, което я прави доста близка до ежедневието и действителността. Най-силната страна на творбата ми, според мен е интересното психологическо израстване на един от главните герои. Това я прави малко по-различна от повечето творби в този жанр.

КЛИКНИ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАШ ПРИМЕР НА ПРЕЗЕНТАЦИЯ!
  Презентацията на Вашия проект, трябва да съдържа не повече от 200 /двеста/ думи.
  Както повечето от Вас вече са забелязали, в този пример е наблегнато е на личната оценка, която дава самия автор за творбата си. Откроява най-важното и не се впуска в излишни детайли. Все пак Вие си преценявате каква презентация да предложите! По преценка на bulartist.eu, може да бъде поискана корекция на текстът Ви. Това само в случай, че той не отговаря на условията поставени от bulartist.eu, или по-някакъв начин се издава авторската Ви тайна.
  Все пак няма да е добре за Вас, бъдещите читатели да знаят какъв е финалът на историята, която ще им поднесете след време. Избягвайте конкретни сравнения и съпоставки, с творби от други автори.

ИЗПРАЩАНЕ НА ПРИКАЧЕН ФАЙЛ


 

 Въпреки, че съществува като опция, избягвайте да прикачвате пакет от архивирани файлове. Това поле Ви предоставя възможност да изпращате графики, снимки или други материали, свързани с творбата Ви. Файлът може да бъде само един и големината му не може да надвишава 2 /два/ мегабайта. В никакъв случай не изпращайте цялата творба, както и излишно количество допълнителна информация.

 

ИЗПРАЩАНЕ НА ЧАСТ ОТ ТВОРЧЕСТВОТО ВИ!


 

 Малко по-долу в страницата е поместен пример. Той представлява, част от творбата свързан с примерната презентация. Непосредствено след него, е направен синтезиран анализ на примерът, както и обяснения към него.

 Разгледайте го внимателно! Важно е да се отбележи, че имате право да изпратите не повече от 2500 /две хиляди и петстотин/ думи. Използвайте онази част от творчеството Ви, която смята за най-силна и интригуваща. Bulartist.eu не е издателска къща или агенция. Кандидатурата Ви малко или много ще подлежи на някакъв конкурс и оценка, която ще се дава от регистрираните потребители в този сайт. Текстът трябва да е съобразен изцяло с правилата публикувани тук.

ПРИМЕРЕН ОТКЪС ОТ РОМАНЪТ

Вече почти наближаваше пет часът. Екипите на районното управление започнаха да предават смените си на колегите им, застъпващи нощните дежурства. Все пак бяха смутни времена, липсваха кадри, особено след като реформираха цялата милиция в полиция. Както всеки преход този също беше пропит от грешките на "новото". Полковник Стойнев завърши досадния рапорт по поредното дознание. Напоследък следователите, от бившото вече, Първо Главно управление им прехвърляха само едни и същи дела. Най-намушелия хит сред престъпния контингент, бяха организираните групи за рекет и изнудванията. Понякога Стойнев отправяше солидна доза "похвали" към властта и управниците. Смяташе за груба грешка решението им да пуснат голяма част от контингента на свобода. Макар те да имаха модерното си оправдание, че това били политически затворници и след перестройката, било редно да си заемат мястото като свободни граждани. Да, ама не! Тяхната свобода бе за сметка на свободата за хора, като Стойнев. Полковникът затвори хартиената папка и се зачете във фабрично напечатания етикет. "ДЕЛО №.........". Върху многоточието беше нанесено с зелен фулмастер номерът на делото. Той се усмихна саркастично на надписа под този "198....год.", осмицата беше плътно задраскана и под нея бе изрисувана деветка, а над многоточието четворка. Беше му чудно, кога министерството ще им позволи да се снабдят с нови папки, или поне с някакви прилични етикети за старите. Заряза папката на бюрото си и се отправи към коридора. Това беше против правилника за водене на дознанието, но то всичко така или иначе вървеше против правилата. Докато крачеше към кабинета на началникът на отдела, от главата не му излизаше дочутото от кварталния кръчмар, късно снощи. Реши да нахлуе директно в кабинета на Колев. Все пак бяха добри приятели извън службата... та пропускаше разни подробности, като козируване и " разрешете г-н Комисар".

   - Стойнев, ако още един път влезеш, така в кабинетът ми, ще те пратя да разнасяш призовките по адреси, поне две седмици - Избоботи генералът, гледайки Стойнев изпод вежди.

  - Шефе зарежи тия формалности! Омръзна ми да се занимавам с разни махленски биячи! И то все едни и същи лица, прякорите им вече знам наизуст дори. По-добре ги разпознавам по тях, отколкото по снимките в досиетата им... мамка му - Дрезгавия глас на Стойнев, раздвижи плътната завеса от цигарен дим, стелещ се в кабинетът.

   - Полковник, от колко години работим заедно в системата? Аз ги броях до двадесетте, последните шест не искам да си ги спомням дори! Знаеш ли от какво ми омръзна на мен? От незнанието, когато се събудя сутрин, какво да очаквам до края на денят! Нова власт, нов началник, нови поръчкови назначения, някой от твоите "любимци с прякори" пред врата на дома ми... От всичко това ми писна... а ти не си далеч от безразличието ми също! - генералът съвсем леко повиши тон. Старата школа на МВР, а и множеството криминални случаи и гледки, бяха пречупили характерите им до неузнаваемост. Колкото и да му се искаше да крещи или да плаче, един служител на реда трябваше да пази студената си и безизразна физиономия, във всяка една ситуация при това. Комисарят не веднъж, бе споделял убеждението си, че професията им е неблагодарна в това отношение и понякога, с абсолютно право измисляха вицове и нарицателни за тях. С годините от нормален човек, наистина се превръщаш във фуражка.

 - Така е шефе, но кога ще се промени всичко това? - измънка Стойнев, сядайки на стола пред бюрото на комисаря.

  - Когато патрициите и плебеите спрат да воюват за всяка стотинка! Виж, с теб сме свидетели на сумати гениални, но дребни крадци и убийци. Представяш ли си какви мозъци се ширят по върховете на властта и организираната престъпност? Войната им ще става все по-ужесточена и ще се развива на все по-голяма територия. Мен ли питаш кога ще свърши?!? Никога, както си беше и преди десет години. Разликата е, че сега двамата с теб, не само я наблюдаваме, но сме и въвлечени в нея! Още по-лошото е, че не знаем от коя страна на фронта се намираме - докато изнасяше своята тирада, комисарят стискаше юмруците си върху бюрото.

  - Уви, май си прав шефе? - съгласи се Стойнев, докато разпалваше цигарата си. - Стойнев и двамата с теб имаме нужда от почивка. Предлагам ти да си вземеш някой друг ден отпуска! После искам отпочинал да поемеш дежурствата си. А, и още нещо, след теб мисля да изляза и аз. Искам да си тук, докато ме няма, нямам доверие на абсолютно никой друг! Като допълнителна компенсация, ще ти позволя да вземеш някоя бутилка от уискито, което колегите конфискуваха онзи ден по време на акцията! - докато отправяше предложението си генералът, за първи път от доста време изкриви устните си в нещо, като усмивка. -Шефе понякога, не е лошо да прескачаш отвъд закона и редът! Отдава ти се, пък и прави подчинените ти, една идея по-щастливи! - шегата на Стойнев щеше да звучи доста по добре, ако беше вложил малко емоция в гласа си.

  - Аре ако обичаш не бъди нахален! Да разбирам ли, че се договорихме? - генералът възвърна студеното си изражение. Стойнев стана от мястото си, загаси половината цигара в препълнения пепелник и изпусна кълбото дим от устата си.

  - Шефе надявам се, че тия пущини ще ни довършат, преди системата да ги е изпреварила! - особеното чувство за хумор на Стойнев винаги успяваше да подразни генерала. - Затвори вратата след себе си ако обичаш! И искам да видя физиономията ти, точно след две седмици! - казвайки това началникът, разписа бланка с разрешително за достъп до архива с веществени доказателства.

  - Ето, заповядай и не прекалявай с количеството - допълни той връчвайки му документа. Стойнев импровизира нещо, като козируване с два пръста, дръпна листа от ръката на генерала и се отправи към коридора. Нямаше търпение вече да се прибере вкъщи. Не, че там го очакваше нещо красиво, но пък си обичаше ергенския дух на собствения си дом. Докато слизаше по стълбите се размина с Желев. Той беше от по-старите кучета. Никой се нямаше с него, още повече, че той дойде с назначение от Държавна сигурност. Огромен мъж, цялото му лице беше, като повърхността на луната. Казват, че като юноша е имал доста награди от шампионати по бокс. Нищо чудно, сигурно за това физиономията му бе разкрасена, допълнително от множеството хематоми, които бе получил на младини. Но лицето му, в комплект с огромните му ръце, безизразно и студено-сивите му очи, караха обвиняемите да плямпат по-подробно, отколкото бе необходимо за следствието. Единственото, което печелеше уважението на Стойнев към този човек, бе факта, че никога той не бе посягал на обвиняем, за който липсваха явни доказателства за извършено престъпление.

   - Началника още ли е тук? - изръмжа Желев.

   - Да в кабинета е! - Стойнев нямаше никакво намерение да завързва разговор с планинското чудовище. Просто взе последните няколко стъпала по-бързо и демонстративно размаха листа, за да покаже, че бърза по работа. Веднага след това сви към второто стълбище, което щеше да го отведе към архива за веществени доказателства. На пост бе оставен, както винаги някой от младоците. Щом видя полковник Стойнев, той се изправи, изпъна се като струна и козирува.  

  - Здрав желаем, г-н полковник! - по апломба с който извърши това, явно си пролича, че току що бе завършиш школата на МВР и е абсолютен новобранец.

   - Да си жив и здрав ти, и цялата ти рода също! - Казвайки това, Стойнев плясна листът в гърдите на младия ефрейтор. Той не очакваше нито действието, нито репликата на Стойнев. Подскочи, стреснато хвана листа, но беше толкова объркан, че се зачуди дали първо да се разплаче от притеснение, или да прочете документа.

  - аре, аре... Не се панирай толкова, все пак работиш в динамична служба. Мама я няма тук да ти пере гащите! Свиквай с новостите в живота и върши работата си по експедитивно! - Потупа го по рамото Стойнев, надявайки се че това ще успокои заека от стреса. Ефрейторът впи навлажнения поглед в листа и вложи всичко от себе си да изглежда по-мъжкарски.

   Колкото и униформата му да правеше опити да върши това вместо него, но това май беше само в очите на майка му и неговата приятелката. Очевидно Стойнев, също го знаеше.

  - Заповядайте г-н полковник! - ефрейторът се опитваше да отключи по-експедитивно желязната врата на хранилището, но ръцете му не спираха да треперят. Щом Стойнев се озова в помещението, не му отне много време да стигне до кашоните с нелегален алкохол. Цели тридесет и два кашона, първокласна контрабанда от марков и скъп алкохол. Това правеше почти хиляда литра блаженство за черният му дроб. Жалко, че имаше позволение само за няколко бутилки. Беше му писнало от нискокачествен и фалшив алкохол. А домашното производство също беше рядкост последните години. Награби шест бутилки, като всяка бе от различен кашон. Очите на ефрейторът се ококориха, той не подозираше, че охранява повече стока, отколкото имаше в наличност по складовете на "Винпром". - Хич не си мисли глупости! Тия отиват за химически анализ! - строго отсече Стойнев.

 - Хайде не се помотвай, давай да оформим бумащината, че и без това дежурството ми изтече и в момента работя извънредно! - допълни той.

   Тормоза над новобранците му доставяше удоволствие. Разтоварваше го някак си от сивото ежедневие. Освен това вътрешно знаеше, че държейки се така с тях им помага, макар повечето от тях да не го разбират. Това беше един вид въвеждане в месомелачката на системата. Попълни книгата за достъп до веществените доказателства. Оформи протокол за изнасянето на бутилките алкохол, съчини достоверен мотив, че било за нуждите на следствието и прочие. Когато полагаше подписа си под декларацията, той вложи доста старание в изографисването му. Обичаше да се шегува с графолозите на управлението. Знаеше, че ги занимават в свободното им време, да извършват вътрешно разследване. Проверяваха документите на всеки техен колега. Просто, за да не губят тренинг, а така ръководството им създаваше някаква работа все пак. В подписа си винаги им слагаше по някой скрит символ. Най-често им рисуваше стилизирани образи на птици, но този път заложи на "маймунка". Накара младока да му намери празен кашон. След кратка суетня вече имаше картонена кутия, в която двамата с ефрейторът наредиха бутилките. Стойнев го погледна и му намигна. - Ефрейтор! Поотпусни бинтовете малко, абсолютна мумия си. Ако ти се наложи да пазиш някой рецидивист, ще те побърка от бъзици, а като те усети, че си гипс, ще те мачка докато не подуши миризмата на мокрият ти панталон. - този път се усмихна докато го потупваше по рамото. Взе кутията и тръгна към главния вход на управлението. Там му оставаха няколко подписа и след това... Цели две седмици топлината на окъсания фотьойл, хубавото усещане на изтръпнал език и дращещо гърло. За целта се беше сдобил с достатъчно пиене, с цигарите нямаше да има никакъв проблем. През тези години имаше по-голям проблем със стоките от хранително естество. Виж за алкохола и цигарите беше друго. Спирт, наподобяващ какъвто си пожелаеш алкохол и нискокачествен тютюн бол. След като подписа и последната книга, че приключва дежурството си и напуска районното управление, се отправи към служебния паркинг. Метна кашона в багажника на личната си Лада и започна да се надява, че този път ще запали от раз. Наистина се сбъдна молбата му. Тя запали и той форсира двигателя повече от удовлетворението, че няма да се ядосва с колата си, отколкото от страхът, че тя може да угасне. Потегли без много да се бави. Улиците вече почти бяха опустели. Колкото по-размирни ставаха времената, толкова повече липсваха хората по улиците. Имаше и друга причина, в момента течеше онзи досаден, сълзливо-параноичен, латиноамерикански сериал по националната телевизия. Понякога недоумяваше как хората се вълнуваха от съдбата на героинята повече, отколкото от случващото се около тях самите. Докато чакаше зелена светлина от светофара, се сети пак за разговора с кръчмаря от снощи. Не му оставяше мира дочутото. Нямаше как да го повдигне като въпрос пред началника, след като разбра за идея му да се редуват в отпуските си. Остана му да се надява, че случая може да почака докато приключат с почивките си. В интерес на истината, и двамата имаха нужда от това. Паркира колата почти пред самия вход на жилищния блок. Днес нямаше намерение да сваля акумулатора от нея. Пресегна се и извади фуражката си измежду седалките. Сложи я на таблото, така че емблемата да се вижда добре през предното стъкло. Полицейската палка също закрепи някак си. Това беше най-сигурният начин да не му докосват колата апашите. Взе кашона от багажника и се отправи към асансьора. Осветлението във входа пак не работеше. Когато се прибра в апартамента, с нетърпение остави тежкия багаж на шкафа за обувки. Грабна една от бутилките отвори я, докато се събуваше застъпвайки крак върху крак. Отпи мощна глътка от уискито, изсъска доволно и се приготви да запали цигара. Когато влезна в хола, директно се отправи към фотьойла?. Без да се замисля просто се тръсна в него. Разбута каквото имаше по масичката и опъна кратка си на нея. Нямаше намерение да прави нищо. Беше му писнало от всичко и просто искаше час по-скоро да се напие и да поспи малко. Колкото и силен характер да притежава човек, трудно би могъл да оцелее психически с тази работа. Само да не беше тази проклета корупция и ширеща се безнаказаност... Много хора щяха да живеят по-спокоен живот. Липсваха му годините, когато веднъж годишно им се случваше да работят върху някой по-тежък случай... Всичко останало бяха някакви пиянски свади, глупави разпити на младежи, които се шляеха дълго време без работа, търчане и суетня по някой донос срещу гражданин... В подобни мисли успя да унищожи почти цялата бутилка, загаси поредният фас и залитайки се запъти към кревата. Хвърли се в него по очи и със сетни усилия захлупи възглавницата върху главата си. В тишината на нощта отекна звъненето на телефона. Това направо проби дупка в мозъкът му. Ако не беше служител на МВР, това беше един моменти в който с кеф би пуснал един куршум на телефонният апарат. Докато неспирното дрънчене на устройството нарушаваше редът и спокойствието на всички комшии, Стойнев се опитваше да стигне клатушкайки се до него. Естествено запали цигара и чак тогава посегна към слушалката псувайки. Вдигна я, изпусна кълбо дим и успя да избоботи само едно "да" в знак на това, че е готов да приеме обаждането.

   - Добро утро, старши лейтенант Красимиров Ви безпокои!

   - Кажете Красимиров? - Стойнев все още беше под въздействието на алкохол.

  - Г-н полковник! Спешно трябва да се явите по служба! Генерал Колев е убит тази нощ в жилището му! В този миг Стойнев се задави от цигарения дим и преживяния шок едновременно.

  - Какво каза, мамка му?

  - Генерал Колев е убит, г-н полковник... Стойнев хвърли слушалката на пода и покри лицето си с длани. Не очакваше това. Но човек, колкото и да е подготвян, никога не е достатъчно готов за тези моменти?.....

 Ясно се вижда, че в посоченият пример има достатъчно грешки не само от книжовното оформление на текста, но и чисто технически свързани с творбата. Освен редактори и коректори, към подобен тип произведения, би следвало да има консултант относно терминологията, употребявания жаргон в този период от време.   Правилното артикулиране с тях, ще открои творбата Ви с една по-добра реалистичност. За пример, като сериозна грешка ще посочим, че чиновете на героите са войскови. В полицията, а и в милицията (тъй като явно се засяга преходът на тази власт)  те са съвсем различни. Но това не е проблем, тъй като вие имате идея за историята. Тя разказва за едно специфично време на преход от "планов икономически модел" - към "демократичен" управленчески модел. Това че авторът има идея да смеси реални събития с измислена история, обикновено винаги води до положителна оценка от читателите. Имайки предвид грешките, на моменти се вижда, че някой неща са много добре поднесени и отговарят на тогавашната действителност.

  Грешките са нормално нещо и не трябва да Ви притесняват или спират по някакъв начин. Колкото по-сложен е жанрът, толкова по-сериозен подбор на екип се прави, за да се оформи добро издание. Като цяло, може да се каже, че примерът показва гладък текст, последователност на мисълта от страна на автора и интересен стил. В комплект с презентацията, която го припокрива, историята изглежда обещаваща. Пропуснати са първите три или четири глави от романът, уцелен е и точния момент със завързването на фабулата. На вниманието ни са поднесени четирима герои, за един от който трябва да се очаква повратен психологически подем. Загадъчността и непредвидимостта на историята си остават непокътнати.

С изключение на стихосбирки, чрез които също може да кандидатствате, примерът важи за почти всички жанрове и стилове. Дали ще са съчинения, дали някакви разкази, дали ще е нещо нетрадиционно, това  е право на Ваш авторски нюх и идея. 

  Думичката нетрадиционно е подчертана, защото в съвременните технологии, част от софтуерните продукти не я признават и тя бива подчертана, като грешно изписана. Употребата на техника, боравенето с некачествени текстове срещани доста често по масовите медии, води до езиково закърняване.  Ние ще наблегнем на основната идея, както и на това тя да е изразена гладко и разбираемо.

  Все пак може да предложиш абсолютно голяма безсмислица написана брилянтно и по всички правила!

  Идеята на bulartist.eu е да търси хубавата и стойностна мисъл. Когато Вие поднесете такава, чрез кандидатурата си, то ние с радост ще Ви помогнем да я издадете. Ще потърсим заедно подходящ екип, за да направим максимално добро изданието Ви!

  Вие дайте интересна идея, другото ще поверим на опитни ръце!

НОВО

19,00 BGN за продукт ОГЪН И ЛЕД - ЛЕГЕНДАТА ЛУКСОЗНО ИЗДАНИЕ 30 продукта в наличност
+
Купи
12,00 BGN за продукт ОГЪН И ЛЕД - ОБИКНОВЕНО ИЗДАНИЕ 80 продукта в наличност
+
Купи

ВАШИТЕ ПОКУПКИ

Поръчката е празна

Facebook

Нагоре
JSN Boot template designed by JoomlaShine.com