ОГЪН И ЛЕД ЛЕГЕНДАТА

ИЗПОЛЗВАНИТЕ АРТЕФАКТИ И ТРАКИЙСКИ ОБЕКТИ В КНИГАТА

               

 

  Един от предметите, заслужаващ най - много внимание това е златната плочка изобразена на задната корица. Тя е част от археологическа находка, датирана като  най-старото технологично обработено злато в света. Това златно съкровище е предизвикало интереса на доста научни среди, институти, дори и на медийни компании като National Geographic.

  Малка плочка с нестандартни размери и дупчици разположени на определени места. Всъщност тя е намерена заедно с още дузина златни предмети, за които по всичко личи, че са използвани като съвременните измервателни прибори. Комбинацията помежду им, както и самите те поотделно са еквивалент на съвременният транспортир, пергел, триъгълник, че дори разновидност на сметалото. Доцент Христо Смоленов е направил не едно и две проучвания на въпросните предмети. За жалост финансирането по тези проучвания, както и по научно-изследователската дейност върху доста от тракийското наследство е минала под опеката на световни организации, а участието на българските институции е доста оскъдно. Човек трябва наистина да е доста напорист и конкретно да го интересува нещо,  да се задълбае достатъчно в многото чуждестранни научни издания, че да получи по-подробна информация. Българският парадокс?!?

  Няма да преразказвам подробно откритията на редицата учени, но ще обясня максимално кратко и синтезирано, някои по-съществени неща.

  Както съм упоменал в бележките към книгата, тази плочка е намерена във Варненския халколитен некропол.

  Това което обърква представите за познатата ни досега история е, че тази плочка и другите предмети, датират много преди построяването на пирамидите в Гиза. Всяка пропорция, всеки закон или аксиома, на които се позовава съвременната математика, тези малки съкровища я съдържат в себе си. Чрез тях могат да се изобразят основните фигури като триъгълници, квадрат, окръжности, спирали или дори многостени, доста преди Питагор да докаже своята теорема, Фибоначи да докаже съществуването на златното сечение или пък Архимед да впрегне силата в рамото на лоста.

 В галерията "Всичко е математика" може да видите част от теоретичното им комбиниране и достигнатите изводи.  Както и различни комбинации между златната плочка и други два предмета намерени във въпросния гроб. А именно това е и малка част от проучванията на доц. Смоленов.           

 Ако потърсите информация в интернет, както и в youtube.com ще намерите доста подробна информация и разработки. Комбинациите и математическите закономерности, инкрустирани майсторски в този ювелир са може би стотици. Аз ще обърна внимание на няколко други факта около тези предмети.

Илюстрация от луксозното издание на ОГЪН И ЛЕД - ЛЕГЕНДАТА

  Забележете че дупчиците в тази златна плочка са точно десет на брой. А биха могли да са дванадесет, за да се получи симетрично разположение и да има естетическа завършеност. Това е и част от първата загадка от тефтерчето, която Антон и Ан – Мари разгадават.   

  Всъщност те са точно десет, защото това е десетичната бройна система, която човечеството ползва и до днес. Оказва се че тя е ползвана доста хилядолетия преди Христа. Макар да се утвърждава доста след това. Ако трябва съвсем да сме точни първообразът на десетичната бройна система е забелязан за първи път в Индия около VI век преди Христа, но траките явно първи са боравели с нея и то доста по-прецизно. Тук не говорим за някакво количествено отброяване, предполага се, че човек притежава подобен усет от праисторически времена. Говорим за математическо представяне на бройка, а именно две + две е равно на четири.  Това съвсем ясно си личи от геометричната и линейната зависимост между отделните златни предмети.  

 

  Човек с известна доза математически познания, съвсем спокойно може да провери различните варианти за математическата точност на тези предмети. Може да пресъздаде не само строгите математически правила, но и различни други съвпадения например: ъгълът сключен между прецесията /наклона на земната ос/ и слънцестоенето, луната и нейната позицията спрямо хоризонта на слънцето… комбинацията от светлина и сянка между пирамидални структури до цели скални монументи. По-разбираемо казано, каменните блокове в долината Стоунхендж. С тази разлика, че по обитаваните земи от траките има много повече построени такива монументи.   

 От своя гледна точка бих добавил, че това е първоначален зародиш на дескриптивната геометрия. Тоест, това на което сега му казваме 3D моделиране и дизайн. В пълното му съвършенство при това. От определянето на мястото където трябва да се изгради даден монумент, през проектирането му околното пространство, та чак до прецизният детайл – влиянието на светлината.

 Учените са в недоумение не от фактът, че прототипът на цялата съвременна наука и налагани стереотипи се е намерила в около един килограм златни накити. Тя е шокирана от фактът, как тя се е озовала деликатно събрана и пресъздадена в един гроб – на един мъртвец. Още повече, че тази находка обръща с главата надолу столетия наред събирани данни, проучвания и хипотези. Защо вместо мистичните и загадъчни теории за строежа на пирамидите, изведнъж изплува тракийско съкровище което показва, че близо пет хилядолетия светът не е откривал топлата вода, а я е систематизирал в угоден начин за различните култури изгряващи на имперския небосклон.

 Разгарът в развитието на тракологията, тръгва през седемдесетте години на миналия век. Много от откритията се появяват тъкмо тогава, докато в социалистическа Република България, протичат различни строежи. Но типично за тогавашната политика, по-важно е да върви социалистическия прогрес, отколкото някакво историческо откритие, че България не е плод на смесицата от оногундури, утигури и селяндури - та да се пръкнат само чукундури. Напротив, българският народ, култура, фолклор, че дори характерни биологични черти наследява именно от тракийският народ, а не както е било угодно да се твърди, че е основно са допринесли славянски и прабългарски племена, смъкнали се от съветската негостоприемна пустош. Да, безспорно оказват огромно влияние, но е напълно нормално. Все пак ако нахлуят една четвърт от китайския народ в пределите на стара Европа, след време едва ли ще остане човек, без дръпнати очи и да не яде поне три пъти на ден ориз!

 Но въпреки числовото превъзходство на славяни и прабългари, все пак са просъществували някой основни черти наследени от тракийските народи.   

  Тук вече идва ред да поясна за бронзовата статуя на СЕВТ III. По своята чисто художествена особеност, това наистина се води за феноменален труд. Неколцина от съвременните художници са се опитвали да пресъздадат тази скулптора чрез различни методи. Няма да споменавам, че са срещнали огромни затруднения, дори и неуспехи, в това да намерят вариант за пресъздаването ѝ. Без съвременните технологии или способи развити в този занаят.

  Георги Китов прави огромен напредък, чрез откриването на гробницата. Първо, тя самата е  особен тип куполна гробница. Открива много детайли по обезсмъртяването на личността. А и самите златни находки, хвърлят историците за пореден път в мистерията на тракийското майсторство и културна особеност.

  През шейсетте години на миналия век, докато трае строежът на язовир Копринка близо до Казанлък, работниците се натъкват на останки от древен град. Всички учени се впускат в разкриването на мистерията на този античен ребус от останки. Бързо установяват фактът, че това всъщност е митичната столица на Одриското царство – Севтополис. За съжаление никой не взема мерки и след пороен дъжд все пак проектът за изкуствения водоем се осъществява предсрочно.

               Учените успяват да разгадаят малка част от тайните запазени в този град.  Чрез находките спасени от придошлите води, от повечето писания на древногръцки автори, доказват факта, че СЕВТ е бил много уважаван владетел. По време на неговото царуване освен извоюваната автономност, както в икономически аспект, така и в териториално отношение, той е успял да добива достатъчно злато, за да е конкурент на Александрия. Сече собствени монети, които са били призната разменна единица между имперските територии, запазва статут на автономна област през имперските походи на Александър Македонски. Ценен съюзник за древна Елада и редица други културно-исторически наследства. Може да се сравнява дори със златния век на цар Симеон.

 Да се върнем към книгата и към това, защо съм използвал точно неговата гробница и статуя.

 Както споменах, тази гробница има особен архитектурен белег. В цялостното ѝ построяване, а също така и в нейният „дизайн“. Особено впечатление прави пода, където са разположени повечето артефакти на СЕВТ. Няма да навлизам в много детайли, защото рискувам да разкрия тайни от втората част на книгата. Илюстрацията е от въпросната тайнствена кутия, която Антон получава като наследство. Може да я погледнете на шестдесета страница в луксозния вариант на книга. Кръговете върху нея са точно копие от камъните подредени на пода в гробницата.  Една изключително интересна подредба, за която в никакъв случай не може да се говори, че е лишена от послание. Просто трудно би могло да се каже какво точно могло да е то. Траките са строели своите монументи и светилища в точно определени съотношения, използвайки математическата точност на уредите от варненския некропол. Това може би е единственото логично нещо за използването на тази гробница в развитието на първата част от книгата.

  Построена е спрямо тракийските традиции за подобен тип съоръжения. Има си определено място под слънцето и определеното предназначение.

  За построяването на Севтополис, СЕВТ е разчупил доста от тези вековни традиции. Вкарал е новости в изработката на самите керамични тухли. Даже за пръв път в античната история се среща използването на изпечена керамична тухла която е използвана в строежите. Позиционирал е сградите в града, подобно на Елинските архитектурни прийоми. Било е и по-удобно за направата на градската канализация, както и за изграждането на защитната стена около Севтополис. Но специално за своята гробница, която всъщност най-вероятно е била и негов личен храм приживе, той е заложил на вековните традиции.

  Във втората част на книгата съм наблегнал малко повече на историята и разни мистерии около наследството на СЕВТ, ето затова спирам с поясненията около неговата личност дотук.

 Като последно ще разгледам астралната връзка от приключението на Антон и Ан - Мари.

 За хилядолетията, през които траките са съществували, те са успели да натрупат доста опит в познанията си към небесните тела. По всичко личи, че освен перфектното познание около слънцестоенето, луната и нейните особености, са познавали и доста съзвездия. Ако трябва да се уповаваме на легендите и оставените форми на някакви автентични доказателства, всеки жрец е трябвало да познава приблизително около 50 съзвездия. Най – възловите са точно тези, които споменати в книгата. Съзвездията Близнаци, Орион и Голямото куче. Така нареченият зимен триъгълник. Изключително ярките им алфа звезди, ги правят лесно забележими. Някога не са имали календар, а пък още по-малко са отброявали една календарна година чрез денонощия. За тях годината най-вероятно е почвала от пролетно равноденствие и е приключвала с есенното. Според някои исторически данни, за завършването на един пълен цикъл, трябва да минат четири такива равноденствия. Сега, едва ли някой им е печатал джобни календарчета, за да водят хронология, кое по ред равноденствие следва и кога точно ще има напълно завършен цикъл. Тук на помощ им идват точно съзвездията. Както съм посочил в бележките към изданието, в съзвездието Близнаци се е намирало лятното слънцестоене, но до 1989 година. Сега е в съзвездието Телец и след приблизително 26 000 години ще се съвпадне отново с Близнаци. Редуващ се цикъл на всеки 26 хилядолетия. По този начин древните траки са използвали звездите, отчитайки позицията на различни съзвездия, спрямо луната или основната звезда Сириус. Сега, ако преброите сегментите от кръговете, включително и централният кръг на илюстрацията по-горе, ще достигнете точно до тази бройка – 26. Двадесет и шестият камък, който е преходен между входната арка и самата камера на гробницата, всъщност би могъл да символизира и подобен завършващ астрономически цикъл.

Така ми хрумна да използвам подредбата точно на тези камъни, а и да добавя мистериозните символи, към още по-загадъчната ключалка. wink

МАЛКО АВТОРСКИ ДУМИ

 Надявам се с това кратко разяснение, че успях да хвърля малко повече светлина около границата между фантастика и реални исторически факти – използвани за написването на книгата.

 Ако информацията около тракийското наследство ви е заинтригувала, в интернет има доста материали. Избягвайте сайтовете със съмнителна информация - bradva.bg например.

 Към втората книга, в знак на уважение и признателност към трудът на някои хора, ще приложа списък от автори и траколози, както и такъв с техни трудове, защото са посветили живота си в проучването на тази цивилизация. Удивително е колко източно и западно-европейски имена попадат в този списък. Има и немалко български имена, но те нямат щастието да са известни колкото Божидар Димитров.       

 Лична авторска бележка - ако имах възможност щях да му дам научно звание за телевизионен шоумен и строителен предприемач, но не и за историк. Но… да не влизаме в излишни полемики.

 А най-хубавото, което може да направите е просто да посетите тези удивителни места. Да посетите музеите с всички експонати, които не са никак малко. А защо пък да не преживеете и малко романтика, като Антон и Мери обикаляйки по тези обекти laughing

 Малка част от тях съм споменал в първата книга, ще има още доста и във втората част.

 Като нация, ако нямаме настояще и бъдеще с което да се гордеем, то поне имаме минало, на което завиждат и се възхищават, онези гордите, само със своето настояще!

 Все пак успях да издам някой малки тайни около втората книга, но да се надявам, че тя ще бъде още по-интересна за читателя.

 

НОВО

19,00 BGN за продукт ОГЪН И ЛЕД - ЛЕГЕНДАТА ЛУКСОЗНО ИЗДАНИЕ 30 продукта в наличност
+
Купи
12,00 BGN за продукт ОГЪН И ЛЕД - ОБИКНОВЕНО ИЗДАНИЕ 80 продукта в наличност
+
Купи

ВАШИТЕ ПОКУПКИ

Поръчката е празна

Facebook

Нагоре
JSN Boot template designed by JoomlaShine.com